Този разказ е публикуван в сп. PC World и препратката е към сайта на изданието. Разказва се за бъдеще, в което виртуалната реалност е нормална част от ежедневието на хората, а аномалиите в нея са опасни и могат да отнемат човешки животи. Точно в тази атмосфера главният герой се сблъсква с изкуствен интелект, зародил се спонтанно в глобалната мрежа.

Първият контакт

– Не мога да изляза!

– Спокойно момче, ще те измъкнем Какво виждаш?

– Не знам, всичко наоколо се променя! Вече не виждам хоризонта …

– Успокой се, това е от аномалията във виртуалното пространство. Все още имаш няколко минути …

– Какво да направя?

– В момента нищо не можеш да направиш. Аз се казвам Миамото и ще поддържам връзка с теб. Когато стане възможно, ще ти кажа и ще имаш броени секунди да се махаш от тук.

– От полицията ли сте?

– Да, полковник от специалните части за борба с вируси и компютърни аномалии.

Миамото вече виждаше промените, настъпили във виртуалното небе, обгръщащи браузъра на момчето и надвиснали над милионите светлини, изграждащи информационния образ на град Чикаго. Той разбра, че не разполага с никакво време. Висящият в компютърно – генерираното небе браузър беше изцяло потънал в променящия се образ. Миамото знаеше, че в момента вирусите се опитват да овладеят контрола върху програмата, с която младежът сърфираше в триизмерната глобална мрежа 3Dnet. Скоро щяха да успеят, което щеше да им позволи да преминат през защитната стена на неговия компютър. А когато това станеше вирусът щеше да има пълен контрол над момчето, което беше свързало мозъка си с персоналния си компютър – единствения начин за сърфиране в 3Dnet. И вероятно после щеше да го убие. Докато се приближаваше до младежа със собствения си браузър, Миамото се свърза с полицейския оперативен център и изпрати данните за аномалията. После …. Виж целия разказ тук.