Разказ за близкото бъдеще на цивилизацията ни, в което хората разполагат със собствени дигитални медицински системи в телата си, които се грижат за тяхното здраве, колите им се управляват сами, а летящи дрони им носят вещите. Въпреки това, те продължават да се сблъскват със същите човешки проблеми, с каквито и в миналото.
***
Филип знаеше, че това ще бъде поредният глупав случай, който щеше да се разкрие от само себе си. В двадесетгодишната си кариера на полицейски инспектор многократно беше ставал свидетел на „изчезнали“ хора, които се завръщаха след някой друг ден с махмурлук и гледаха извинително полицаите. Влезе в дома на предполагаемата жертва, където го посрещна лейтенант от близкия участък и набързо го въведе в обстановката.
– Какво имаме до момента?
– Абсолютно нищо, господин инспектор. Никакви улики или подозрителни обаждания. Ако не броим една странна бележка на бюрото в хола.
– Какво пише на нея?
– Само едно изречение: „Когато връзката се разпадне, започва животът.“.
– Какво??? – Филип не скри изненадата си.
По-младият му колега го погледна стъписано:
– Странно нали. Какво ли може да означава?
Филип потъна за кратко в мислите си. След това погледна своя колега:
– Благодаря ви, лейтенант, можете да си тръгвате.
– Наредено ми е да остана, господине. В случай, че изчезналият се завърне.
Той нямаше да се завърне, Филип знаеше много добре това, защото преди много години същата странна бележка беше открита на едно друго място, в дома на друг изчезнал човек. И той никога не се завърна. Този човек беше негов брат.
***
– До късно работиш – шефът на Филип влезе в кабинета му.
– Да преглеждам Continue reading Аз, човекът