Този доста стар разказ експлоатира темата за влиянието, което видеоигрите и виртуалната реалност биха могли да окажат върху съзнанието на геймърите. Писан е през 2003 г. и днес – повече от десет години по-късно – вижданията ми по въпроса са доста различни. Все пак реших да го публикувам тук, за да повдигна някои въпроси в момент, когато технологиите за виртуална реалност изживяват своя ренесанс.

GAMIN’

Ник се събуди от тревожно усещане. Все още беше в полузаспало състояние и затова не можеше да прецени дали шумът от приближаващите виетнамски хеликоптери е реален или е остатък от съня му. Усещаше, че те идваха и вероятно скоро щеше да бъде в обсега на оръдията им.

Обърна се на дясно – Катрин още спеше до него. Той се претърколи от леглото, стана и се опита да излезе от стаята, препъвайки се в захвърлената на пода компютърна клавиатура.

Влезе в кухнята. По неразчистената маса се търкаляха Continue reading GAMIN’ →