Tag Archives: извънземни

Военно престъпление – Част 1 (Инвазията)

Светът разтревожено наблюдава нашествие от чуждопланетни космически кораби над столиците на най-влиятелните държави, докато един български средностатистически младеж установява с изненада, че извънземните търсят … точно него.

***

За Виктор вечерта едва ли можеше да продължи по зле. Не стига, че хазяинът му вдигна скандал, че е забавил наема с две седмици, а сега и Лина се опитваше да къса с него по телефона. Чудеше се, какво ли още можеше да се обърка. Замисли се, дали не беше по-добре да приеме онази работа на средиземноморските кораби и да се махне от България поне за малко.

– Слушаш ли ме, изобщо?

– Да Лина, чувам всяка твоя дума. Каза, че ти трябва време, да преосмислиш живота си и временно не искаш да се виждаме.

– Тогава защо се умълча така?

– Трябва ли да извикам от радост, мамка му …

– Виктор, нека просто да го направим за известно време. Може би за месец или нещо такова. Не се виждам с други момчета, ако от това се притесняваш. Просто искам наистина да помисля малко по-сериозно и да си отговоря на въпроса, какво да правя със себе си от тук нататък. Нали не ми се сърдиш?

В този момент обаче Виктор гледаше през прозореца като вцепенен и не можеше да повярва на очите си.

– Ехо, на теб говоря … Нали каза, че ме слушаш?!..

Той се опита да каже нещо, но все още не можеше да обели и дума, под влияние на това, което виждаше навън.

– Виктор, там ли си изобщо?

– Ъъъъ, … Лина, … У вас ли си? Можеш ли да погледнеш през прозореца, по посока към Витоша?

– Какво? Какви ги говориш! Аз се опитвам да ти кажа нещо толкова важно, а ти ме караш да гледам през прозореца … Е, виждам Витоша, тъмнина и звезди. Какво се опитваш да ми кажеш?

– Лина, то се премести! Честно, … Там имаше едно огромно Continue reading Военно престъпление – Част 1 (Инвазията)

Всички светове – част 1

Студентът Страхил закъснява за изпит, когато изненадано установява, че всички са изчезнали. По улиците на Студентски град няма никого, а по-късно става ясно, че това важи и за цяла София. Същевременно странни звуци се чуват близо до града. Опитвайки се да разбере какво е станало, Страхил отива да търси властите и установява, че не е единственият човек наоколо. Но това прави ситуацията още по-опасна …

***

Петнадесет минути след събитието.

Страхил се събуди от тревожно усещане. Един поглед към часовника беше достатъчен за да изхвърчи от леглото.

– Мамка му, закъснявам за изпит! – каза на себе си.

Обу си панталоните, докато се опитваше да не обръща внимание на главоболието. По принцип ставаше рано, но вчера беше петък и си беше позволил да запие с приятели. Изкара си мега добре, само дето сега минаваше 10 часа, а изпитът му по история на стария свят започваше в 9:00 и освен това оня глупак – асистентът беше предупредил, че няма да пуска никой, който закъснее и с 5 минути. Тъпа история …

Докато излизаше от блок 57 в Студентски град вече беше успял да се разбуди, както и да премисли ситуацията.

„Ще кажа, че съм попаднал на зверско задръстване. Ми кво – пътят при Семинарията е в ремонт и колите се влачат като буболечки … Обаче тъпото е, че там наистина ще има задръстване и това ще ме забави още повече. Мога да хвана такси и да го накарам да … Чакай малко …“

Постепенно забави ход и започна да се оглежда във всички посоки. Нещо не беше наред …

Беше съвсем нормално за събота сутрин да няма много хора по улиците на Студентски град в София. Бъдещето на нацията изтрезняваше по общежитията, а някои студенти дори все още си допиваха, посрещайки почивния ден в неадекватни разговори за живота. Само че днес сякаш наоколо нямаше абсолютно никого … Нито една закъсняла компания не се прибираше по блоковете си, нито подранили колеги бързаха за лекции или изпити. Момчето от павилиончето за вестници също не беше вътре, въпреки че вече беше успяло да нареди новите броеве по рафтовете. Страхил надникна през прозореца, но не видя никого в тъмното.

Нито една кола не се движеше наоколо, макар, че в далечината пред Зимния дворец един голф изглежда беше със запален двигател и всеки момент щеше да тръгне. Страхил се огледа още веднъж и забърза натам. Излезе на улицата пред Зимния дворец и зяпна, без да може да каже, каквото и да било. Освен голфа, наоколо имаше поне няколко десетки леки коли, микробуси и други превозни средства със запалени двигатели и без нито един човек в нито едно от тях. Някои стояха подредени успоредно на тротоара, а други се бяха блъснали едно в друго или в околните стълбове и сгради. На стотина метра преди автобусната спирка един автобус 94 се беше обърнал малко след като беше взел завоя. Страхил се приближи до него и установи, че вътре също няма никакви хора.

– Мамка му … Continue reading Всички светове – част 1