Tag Archives: science fiction

Всички светове – Част 3

Страхил е студент по история, който една сутрин открива, че хората в цяла София са изчезнали. Сякаш са се изпарили и са зарязали своите автомобили с включени двигатели по улиците. Опитвайки се да разбере какво се е случило, той попада на въоръжен непознат, който също като него търси отговори. Двамата получават изключително странен sms от приятел на Страхил, виждат как пътнически самолет се разбива някъде в града и се впускат в преследване на загадъчна червена кола.

Виж част 1 тук.

Виж част 2 тук.

***

Един час и петдесет и две минути след събитието.

Страхил и неговият спътник бързаха по бул. Васил Левски и свиреха с клаксона в опит да настигнат червената кола, която бяха видели пред себе си. Тя обаче вече се беше изгубила някъде напред и вероятно беше завила по Дондуков. Който и да я караше, изглежда също се насочваше към предполагаемото място на катастрофата на самолета.

Младежът си даде сметка, че може и да не е добра идея да отиват натам. Каквото и да беше причинило изчезването на всички хора, вероятно можеше да се случи и на тях и нещо му подсказваше, че приближаването на взривилия се самолет не беше безопасно. Унесен в такива мисли младежът беше приближил моста Чавдар. Някъде отвъд него се виеше гъст черен дим, което показваше, че катастрофата действително в този район. Червената кола също беше спряла наблизо, а до нея стоеше млада жена и им махаше. Изглеждаше уплашено.

Страхил спря автомобила близо до нея и изскочи от него почти едновременно с непознатия си спътник. Момичето ги изгледа притеснено, видя пистолета в ръката на спътника му и попита с тревожен глас:

– Хей, знаете ли какво се е случило тук?

– Почакай, малката, първо ти ще отваряш на въпросите – непознатият беше насочил пистолета си към нея. Момичето заотстъпва.

Страхил размаха ръце и се опита да застане между тях:

– Чакайте бе хора! Стига с тези пистолети … – последното беше предназначено за доскорошния му спътник. Той обаче го изгледа с още по-голямо недоверие и извика:

– Какво? Нали не беше от тях?

– Няма никакви тях! Или и да има, това не сме ние тука.

– От къде знаеш?

– Ще ми обясните ли какво става тук и защо ме заплашвате с оръжие? – момичето беше пребледняло. Страхил се опита да я успокои:

– Успокойте се, той прави така с всички.

– Ама, разбира се, аз съм виновен. Хей, малката, защо не го попиташ от къде е взел хубавата си, лъскава кола? Само че няма да ти отговори, защото я е откраднал …

Страхил сведе поглед към земята.

– Вярно ли е? – попита момичето.

Младежът не каза нищо. Тя започна да вика:

– Страхотно, вие сте някакви бандити! Този ден не можеше да продължи по-ужасно!

В този момент беше прекъсната от вторична експлозия откъм разбилия се самолет. Тримата се обърнаха натам. Намираха се в началото на моста Чавдар и едва сега Страхил имаше възможност да огледа по-добре самолета. Или поне това, което беше останало от него. По цялата железопътна линия и околните улици бяха разпръснати части от крила, двигатели и други парчета. Доколкото можеше да види, не се различаваха човешки тела. Зачуди се кое трябва да го притеснява повече – вероятността всички на борда да са загинали или това, че самолетът може да е летял абсолютно празен, без нито един човек в него. Също като автомобилите. Също като преобърнатия автобус. Момичето наруши мълчанието:

– Аз точно си правех закуска у нас, когато изведнъж усетих нещо странно. Сякаш всичко по улиците навън притихна за момент. След това започнаха катастрофите. Излязох на балкона и видях, че повечето коли на улицата са се сблъскали помежду си или в околните сгради. Беше ужасно. Не съм виждала нищо такова, преди. Слязох да помогна на пострадалите, когато установих, че наоколо няма никакви хора. После самолетът падна и реших да дойда бързо и да разбера какво става. По пътя не видях нито един човек, освен вас.

– Да и ние не видяхме други хора.

Continue reading Всички светове – Част 3

Военно престъпление – Част 1 (Инвазията)

Светът разтревожено наблюдава нашествие от чуждопланетни космически кораби над столиците на най-влиятелните държави, докато един български средностатистически младеж установява с изненада, че извънземните търсят … точно него.

***

За Виктор вечерта едва ли можеше да продължи по зле. Не стига, че хазяинът му вдигна скандал, че е забавил наема с две седмици, а сега и Лина се опитваше да къса с него по телефона. Чудеше се, какво ли още можеше да се обърка. Замисли се, дали не беше по-добре да приеме онази работа на средиземноморските кораби и да се махне от България поне за малко.

– Слушаш ли ме, изобщо?

– Да Лина, чувам всяка твоя дума. Каза, че ти трябва време, да преосмислиш живота си и временно не искаш да се виждаме.

– Тогава защо се умълча така?

– Трябва ли да извикам от радост, мамка му …

– Виктор, нека просто да го направим за известно време. Може би за месец или нещо такова. Не се виждам с други момчета, ако от това се притесняваш. Просто искам наистина да помисля малко по-сериозно и да си отговоря на въпроса, какво да правя със себе си от тук нататък. Нали не ми се сърдиш?

В този момент обаче Виктор гледаше през прозореца като вцепенен и не можеше да повярва на очите си.

– Ехо, на теб говоря … Нали каза, че ме слушаш?!..

Той се опита да каже нещо, но все още не можеше да обели и дума, под влияние на това, което виждаше навън.

– Виктор, там ли си изобщо?

– Ъъъъ, … Лина, … У вас ли си? Можеш ли да погледнеш през прозореца, по посока към Витоша?

– Какво? Какви ги говориш! Аз се опитвам да ти кажа нещо толкова важно, а ти ме караш да гледам през прозореца … Е, виждам Витоша, тъмнина и звезди. Какво се опитваш да ми кажеш?

– Лина, то се премести! Честно, … Там имаше едно огромно Continue reading Военно престъпление – Част 1 (Инвазията)

Всички светове – Част 2

Това е втората част на разказа за Страхил – обикновен софийски студент, който една сутрин бързайки за изпит по история, установява, че всички хора в София са изчезнали. Уплашен младежът потегля към центъра на града, чува странни шумове и дори заплашват да го убият.)

(виж цялата част 1 тук)

Един час и четири минути след събитието.

– Не мърдай и не се опитвай да се обърнеш!

– Кой си ти?

– Аз съм този, който ще те убие …

Страхил замръзна на мястото си и се опита да разбере що за противник има насреща си. Беше уплашен не на шега. До вчера най-страшното нещо, което му се беше случвало, беше кандидат – студентската кампания в Софийския и може би една – две срещи с малко по-заплашителни пияни компании по нощните улици на Студентски град. А сега първо всички хора изчезваха само за една сутрин. А после се оказваше, че все пак има и някой друг наоколо, само че той заплашваше да го убие …

– Човек, моля те, нищо не съм направил!

– Млъкни, само ако мръднеш и ще те застрелям!

– От правителството ли си? – попита Страхил. Все още не виждаше своя нападател, защото беше принуден да стои с гръб към него. Всичко, което знаеше, беше, че той наистина има пистолет и очевидно нямаше да се притесни да го използва.

– Казах ти да млъкнеш! Не съм от правителството! Как може да ти хрумне подобна тъпа идея?

Последва кратка пауза.

– Ми, не знам. Помислих си, че само военните и правителството са оцеляли. Нали разбираш – от това, което се е случило.

– Така ли? А от къде знаеш, какво се е случило?

– Не знам, … просто … нали виждаш … – Страхил започна бавно да се обръща към непознатия. Пред него стоеше човек на около 50 години, в поостарели камуфлажни дрехи и с черен пистолет, чиято марка Страхил не успя да разпознае. Не, че можеше да разпознае която и да е марка пистолети …

– Ааа, сега пък не знаеш!

– Не знам, бе човек! Тази сутрин се събудих и тъкмо тръгнах за изпит по история, когато видях, че няма никого наоколо. И после дойдох тук.

– Да бе, да! Версията ти е страхотна. Само че аз доматите не ги ям с колците! Ще ти кажа, какво е станало: ти си виновен за всичко това. Когато сте направили … каквото и да сте направили там … твоите хора са те изоставили или по някаква друга причина си останал тук. И сега ми пробутваш врели – некипели, защото те хванах. Само че аз не съм тъп. Ще те държа тук, докато не ми кажеш какво направихте с хората! А ако продължаваш да упорстваш, ще те убия!

– Ама, моля те, бе човек! Нищо общо нямам. И аз като теб просто се опитвам да разбера …

– Къде са близките ми??? Какво направихте със семейството ми??

– Как да ти обясня, че не аз съм направил нещо …

– Ще те убия! Continue reading Всички светове – Част 2

Всички светове – част 1

Студентът Страхил закъснява за изпит, когато изненадано установява, че всички са изчезнали. По улиците на Студентски град няма никого, а по-късно става ясно, че това важи и за цяла София. Същевременно странни звуци се чуват близо до града. Опитвайки се да разбере какво е станало, Страхил отива да търси властите и установява, че не е единственият човек наоколо. Но това прави ситуацията още по-опасна …

***

Петнадесет минути след събитието.

Страхил се събуди от тревожно усещане. Един поглед към часовника беше достатъчен за да изхвърчи от леглото.

– Мамка му, закъснявам за изпит! – каза на себе си.

Обу си панталоните, докато се опитваше да не обръща внимание на главоболието. По принцип ставаше рано, но вчера беше петък и си беше позволил да запие с приятели. Изкара си мега добре, само дето сега минаваше 10 часа, а изпитът му по история на стария свят започваше в 9:00 и освен това оня глупак – асистентът беше предупредил, че няма да пуска никой, който закъснее и с 5 минути. Тъпа история …

Докато излизаше от блок 57 в Студентски град вече беше успял да се разбуди, както и да премисли ситуацията.

„Ще кажа, че съм попаднал на зверско задръстване. Ми кво – пътят при Семинарията е в ремонт и колите се влачат като буболечки … Обаче тъпото е, че там наистина ще има задръстване и това ще ме забави още повече. Мога да хвана такси и да го накарам да … Чакай малко …“

Постепенно забави ход и започна да се оглежда във всички посоки. Нещо не беше наред …

Беше съвсем нормално за събота сутрин да няма много хора по улиците на Студентски град в София. Бъдещето на нацията изтрезняваше по общежитията, а някои студенти дори все още си допиваха, посрещайки почивния ден в неадекватни разговори за живота. Само че днес сякаш наоколо нямаше абсолютно никого … Нито една закъсняла компания не се прибираше по блоковете си, нито подранили колеги бързаха за лекции или изпити. Момчето от павилиончето за вестници също не беше вътре, въпреки че вече беше успяло да нареди новите броеве по рафтовете. Страхил надникна през прозореца, но не видя никого в тъмното.

Нито една кола не се движеше наоколо, макар, че в далечината пред Зимния дворец един голф изглежда беше със запален двигател и всеки момент щеше да тръгне. Страхил се огледа още веднъж и забърза натам. Излезе на улицата пред Зимния дворец и зяпна, без да може да каже, каквото и да било. Освен голфа, наоколо имаше поне няколко десетки леки коли, микробуси и други превозни средства със запалени двигатели и без нито един човек в нито едно от тях. Някои стояха подредени успоредно на тротоара, а други се бяха блъснали едно в друго или в околните стълбове и сгради. На стотина метра преди автобусната спирка един автобус 94 се беше обърнал малко след като беше взел завоя. Страхил се приближи до него и установи, че вътре също няма никакви хора.

– Мамка му … Continue reading Всички светове – част 1