Какво ни очаква, ако човечеството някой ден успее да създаде т.нар. молекулярни асемблери (наноасемблери)? Ще можем ли да променяме материята около нас по свое желание, да създаваме с едно щракване на пръсти заобикалящите ни предмети и дори цели сгради? А какво би станало, ако подобна технология бъде изпусната от контрол? Този разказ разглежда именно тези въпроси.
– Ало, полицията ли е?
– Да, слушам ви, господине.
– Искам да съобщя за дефектна фланелка!
– Успокойте се! Какво точно се случи?
– Вчера си я купих. Производство е на Global Nano Clothes … В момента се намира в спалнята ми, на втория етаж. Едва успях да се измъкна от там! Кажете ми, какво да направя!
– Преди всичко се успокойте! Съветвам ви бързо да напуснете жилището си. Всеки момент колегите ни ще пристигнат при вас. В никакъв случай не влизайте в стаята с дефектната фланелка! Отново повтарям – най-добре напуснете дома си по най-бързия начин!
Джейсън знаеше, че служителят от центъра за спешни повиквания има право. Беше чувал малко за опасността от дефектирали продукти с вградени наноасемблери, но знаеше, че ако по някакъв начин попадне в досег с опасната тениска, вероятно никой няма да може да му помогне. А едва ли щяха и да се опитват …
Преди да изостави дома си обаче, той трябваше да направи още нещо. Качи се по стълбите към втория етаж и внимателно мина покрай спалнята, в която беше разопаковал тениската. Отиде до съседната стая, отвори шкафа, взе документите си за самоличност и се огледа. На бюрото пред него беше снимката на жена му, починала преди няколко години. Единственото нещо, което имаше сантиментална стойност за него. Джейсън я пъхна в джоба на панталона, заедно с документите, затвори стоящия на бюрото лаптоп, взе го под мишница и излезе от стаята.
Мина бавно покрай спалното помещение. Знаеше, че не трябва да се бави, но някакво необяснимо чувство го накара да спре и да погледне вътре. Мигновено застина на мястото си …
Преди по-малко от пет минути беше разопаковал кутийката с наноасемблери и ги беше активирал, според инструкциите, за да създадат последния модел високотехнологична тенис фланелка. Според рекламата на Global Nano Clothes, вградените нанороботи не само щяха да сътворят дрехата пред очите му, но и след това щяха да могат многократно да я променят, следвайки най-новите модни тенденции. Същите тези наноасемблери щяха да се грижат и за всяко разкъсване или износване на тъканите на фланелката, превръщайки я на практика в неостаряваща дреха. Джейсън беше разбрал, че има проблем, когато видя как високотехнологичната черна фланелка започна сякаш да се слива със завивките на леглото, върху което я беше оставил и постепенно да се оформя нещо, което скоро придоби формата на ръкав от втора тениска.
Няколко минути по-късно, там, където преди малко се намираха завивките, Джейсън виждаше десетина, може би петнадесет черни тенис – фланелки. Някои от тях – цели, други – незавършени и съединени с тъканите на одеалата и със самото легло, сякаш винаги са били едно цяло с тях. Всички мърдаха странно, променяха формата си и шумоляха, от което по гърба и по врата на Джейсън полазиха тръпки. Той не можеше да откъсне очи от гледката на променящата се материя пред него. Беше чувал за подобни случаи с дефектирали нанопродукти, знаеше, че нанороботите ще превръщат в това, за което са програмирани, всеки предмет или живо същество, до което се докоснат и все пак, виждайки как това се случва, му беше трудно да повярва на очите си.
Откакто преди няколко години на пазара се появиха първите продукти с вградени наноасемблери, се носеха всякакви слухове за възможните рискове, но Джейсън си даде сметка, че действителността е много по-необикновена от слуховете. Гледайки как материята, представлявала преди малко неговата спалня, се променя за секунди, той не можеше да отхвърли мисълта, че тази промяна се случва под въздействието на някаква невидима свръхестествена сила.
Една от новосъздаващите се черни фланелки падна от леглото и килимът около нея започна бавно да се променя, първоначално изгубвайки светло зеления си цвят и потъмнявайки, а след това – нагъвайки се, докато образуваше съвсем нови тъкани.
Младият човек знаеше, че трябва по най-бързия начин да напусне сградата. Той слезе бързо по стълбите, прекоси стаята за гости и отвори вратата към улицата. Почти в същия момент в къщата влетяха двама полицаи.
– Добре ли сте, господине?
– Да, добре съм … Ето там, на горния етаж е … Но не знам дали ще можете да го спрете … Всичко става много бързо …
– Спокойно, ние ще се заемем. Вие, най-добре излезте навън! – каза служителят на реда, който носеше голямо, наподобяващо духов музикален инструмент, устройство с неизвестни за Джейсън функции.
Младежът вече беше на улицата, когато втора патрулна кола спря с включени сирени пред дома му и от нея излязоха още двама полицаи. Един от тях го отведе на страни и започна да му задава въпроси. Джейсън отговаряше вяло, но съзнанието му все още отказваше да приеме това, което беше видял преди малко. Скоро полицаите напуснаха къщата, а по напрегнатите им лица Джейсън разбра, че нещата не се развиваха добре. До патрулните коли спря голям бял камион с отличителните белези на Агенцията за борба с наноавариите. Дворът пред къщата се изпълни с хора, облечени в бели костюми и всички носещи големи апарати, които Джейсън оприличи на огнехвъргачки. Командирът им проведе кратък разговор с един от полицаите, след което издаде заповеди на своите хора. Те се разпръснаха около къщата и скоро стана ясно, че това, което носеха, наистина са огнехвъргачки. Джейсън стоеше безмълвен и наблюдаваше как десетина огнени струи се насочват към дома му, който започна да почернява и да се превръща в горящи останки с неопределена форма.
След като приключиха с къщата му, хората в бяло се заеха със самия него. Той беше сканиран от главата до петите, след което го качиха в белия микробус и потеглиха. Слушаше протяжния вой на сирената и се опитваше да се отърси от мисълта за видяното. Не беше особено тъжен за къщата. Знаеше, че Global Nano Clothes ще покрие всички щети и за броени дни нейните нанороботи ще му изградят нов дом, който по нищо нямаше да се различава от досегашния. Мебелите и всички домакински електроуреди разбира се също щяха да бъдат пресъздадени. Като придвидлив гражданин, Джейсън съхраняваше всяка седмица текущата конфигурация на къщата си, заедно с всички промени, които беше правил, до най-незначителните подробности, като например новите стикове за голф, които си беше купил съвсем скоро.
Колкото до неговата информация и работните му проеки – онези, които не бяха в лаптопа му, се съхраняваха в личния виртуален сървър на Джейсън, нает в един от големите центрове за данни. Там бяха също и всички книги, филми и музика, които си беше купувал, снимките и клиповете на него и близките му, контактите от мобилния му телефон, както и всяка друга принадлежаща му информация или съдържание, които можеха да се предават в цифрова форма. Повечето хора отдавна използваха центрове за данните, за съхранението на своето информационно имущество, всеки можеше да достъпва своето съдържание по интернет, независимо къде се намира и да пазиш снимки, книги или служебна информация в дома си отдавна се смяташе за остарял подход.
***
– Бихте ли попълнили личните си данни тук?
Служителката на Global Nano Clothes, на чието сако се мъдреше табелка с надпис Дона, подаде на Джейсън една бланка и се усмихна. Опитваше се да го накара да се отпусне и да се чувства добре. Беше дошъл в компанията рано сутринта, за да придвижи възможно най-бързо процедурата за възстановяване на дома си. Изобщо не се изненада от бързината, с която го посрещнаха и започнаха да работят по неговия случай. Global Nano Clothes беше сред най-големите компании в света и се говореше, че скоро ще надмине по пазарна капитализация сегашните лидери – главно представители на информационната индустрия. Всеки ден тя печелеше милиони и се стараеше бързо да потули случаите с дефектни продукти, задоволявайки всички искания на пострадалите.
Джейсън си спомни кога за първи път беше чул името на тази корпорация. Беше преди няколко години – през 2018-та, когато нейни специалисти обявиха, че са постигнали пробив в този нов, но бързо развиващ се сегмент – молекулярното инженерство, известно сред повечето хора като нанотехнология. Екипът на компанията беше успял да създаде напълно работещи наноасемблери – миниатюрни роботи, с големината на молекули, които можеха да обработват материята на атомно ниво. Молекулярните асемблери от години бяха главна цел на десетки корпорации и университети по света, но до този момент никой не беше успял да ги създаде. Теоретично една малка армия от такива невидими за човешкото око машини беше способна да създаде всевъзможни предмети – дрехи, електроуреди, превозни средства и дори – домове. За да могат да изграждат толкова големи неща обаче миниатюрните асемблери първо трябваше да създадат достатъчно количество копия на самите себе си, след което да се заемат със самия краен продукт.
Когато акциите на Global Nano Clothes поскъпнаха с няколко стотин процента, мнозина предрекоха, че това ще бъде балон, подобен на редица други обещаващи технологични концерни, чиито ценни книжа бяха завлекли своите притежатели. Но когато компанията пусна първите продукти, базирани на създадените от нея наноасемблери, се оказа, че нейните акции дори са подценени. Истинският бум настъпи, след като ръководителите й обявиха, че са създали отворена среда за разработка на приложения за техните асемблери и дадоха възможност на производствени компании от целия свят да правят версии на своите продукти – от обувки, до яхти и лимузини – базирани на молекулярните асемблери на Global Nano Clothes. Икономиката се промени до неузнаваемост за тези няколко години и компаниите, които работеха в партньорство с гигантската корпорация за нанотехнологии, бързо завземаха нови пазари, докато онези, които предпочитаха да произвеждат продуктите си по традиционни начини, все повече се приближаваха до фалита. Самата Global Nano Clothes разбира се печелеше най-много, тъй като получаваше лицензионни такси от всеки продукт, създаден с нейните наноасемблери, без значение какъв беше той.
Джейсън не знаеше колко чести са случаите с дефектни наноасемблери. Беше чувал за няколко подобни аварии, но информацията в медиите не беше много и той не си спомняше подробности. Знаеше само, че след един от последните случаи беше създадена Агенцията за борба с наноавариите, която трябваше да реагира адекватно на подобни заплахи, както и да провежда информационни кампании, подготвяйки населението за тях. Мислите му бяха прекъснати от младата служителка на Global Nano Clothes пред него, която се беше представила като Дона.
– Бихте ли се подписали тук, господине?
– Да, разбира се.
– Благодаря ви. Процедурата по възстановяване на вашето имущество вече е стартирана и нашите служители скоро ще са на път. Разбира се, междувременно целият ви престой в първокласен хотел по ваш избор ще бъде за наша сметка, както и използването на предпочитана от вас кола под наем. Новият ви дом ще бъде напълно завършен след четири дни, след което вие ще можете веднага да се нанесете в него. Компанията ще добави в конфигурацията му и някои екстри, които вие ще изберете сами.
– Надявам се само да няма повече инциденти, като вчерашния – Джейсън се опитваше да звучи спокойно, но в гласа му се прокраднаха гневни нотки.
Разбира се, господине, подобни случаи с дефектни продукти са изключителна рядкост и едва ли някога ще имате други подобни преживявания. Мога да ви уверя, че …
Дона беше прекъсната от пронизителен алармен сигнал, който изпълни помещението за обслужване на клиенти. Почти веднага след това по стените започнаха да светят червени лампи, за които Джейсън можеше да се закълне, че преди това не бяха там. Няколкото служители в стаята се спогледаха и веднага тръгнаха към изходите, приканвайки Джейсън и останалите външни лица, да дойдат с тях. Той все още стоеше на едно място и се чудеше какво да направи. Момичето го хвана за ръката.
– Най-добре побързайте господине, това е сигнал за авария! В никакъв случай не трябва да оставаме тук!
– Но каква авария?
– Не знам. Може би са открити дефектни наноасемблери в продуктовите складове до тази сграда.
– Но нали казахте, че подобни случаи са рядкост?
– Това е така и все пак, нека да побързаме! Най-добре да напуснем сградата, а после ще разберем каква е причината за тревогата.
Джейсън си помисли, че той едва ли ще разбере, защото компанията няма интерес да разпространява подобна информация до медиите. Затича се по коридора, заедно със служителката на Global Nano Clothes и двама нейни колеги, когато от вратата пред тях се появи чернокоса жена с униформа наподобяваща тези на армията. Дишаше тежко, а по челото й блестяха капки пот.
– Спрете, от тук не може да се мине!
Доскорошната събеседничка на Джейсън се опита да протестира:
– Но това е пътя към централния вход!
– Вече не е – отговори жената, която явно беше от охраната на Global Nano Clothes – Аварията е много по-голяма, отколкото сме очаквали. Явно асемблерите в половината склад са полудяли и в момента промяната се разпростира из цялата сграда. Вече са достигнали до входа и няма как да се измъкнем от там.
– Какво ще правим?
– Единственият шанс е да се доберем до покрива преди тези неща да са стигнали там. Вече се обадих да изпратят хеликоптери, които да ни вземат.
– Но, отпред има още хора, те бяха по-бързи от нас и вече трябва да са близо до входа. Трябва да кажем и на тях!
Охранителката сбръчи вежди и поклати глава. След това просто тръгна в посоката, от която току що бяха дошли:
– Повярвайте ми, единственият ви шанс да излезете от тук, е да дойдете с мен!
Джейсън хвана младото момиче и го задърпа след нея. Останалите също се затичаха. Минута по-късно вече бяха до едно от стълбищата между етажите на корпоративната сграда. Малко преди да влезе, Джейсън чу шум зад гърба си и се обърна инстинктивно през рамо. Осъзна, че вратата в далечния край на коридора променя цвета си, след което сякаш се изпари, разкривайки сюрреалистичния изглед на помещението зад нея. Изглеждаше все едно всичките му стени, под и таван бяха развълнувани морета, които бързо променяха формата и цвета си, сливаха се и отново се разделяха. Асемблерите вече бяха плъзнали и в самия коридор, обработвайки едновременно неговите стени, таван и под. Младежът чу гласа на жената от охраната:
– Хайде, нямаме никакво време!
Затичаха се нагоре по стълбите. Успяха да стигнат до последния етаж сравнително безпроблемно. Излязоха на покрива, където вече имаше и други хора. Един хеликоптер се готвеше за кацане над сградата.
– Бързо, съберете се всички тук и в момента, в който хеликоптерът кацне, се качвайте по най-бързия начин в него.
В същия момент един от служителите, стоящи на близо, нададе вик:
– Вижте! Асемблерите достигнаха покрива!
Всички проследиха погледа му и видяха какво има предвид. На десетина метра от тях подът беше започнал да се променя и до скоро мъртвият железобетон сякаш беше оживял. Петното от движеща се материя постепенно се разширяваше. Скоро до него се появи още едно, по-малко. Най-страшното беше, че никой не знаеше кога земята под неговите собствени крака ще се окаже следващата променяща се точка, а всеядните наноасемблери ще се разпространят по краката му. Нямаше какво да направят, но за всеки случай се отдалечиха от появилите се петна. В този момент хеликоптерът се отказа от идеята да се приземява и спусна въжени стълби през вратите от двете си страни. Десетината служители на Global Nano Clothes, заедно с Джейсън започнаха един по един да се качват в машината. Още преди всички да успеят да влязат в кабината, хеликоптерът започна да набира височина, разкривайки пред своите пътници цялата картина на бедствието. Складовете и половината административна част на комплекса на Global Nano Clothes бяха почти изчезнали в бушуващото море от променяща се материя. Заразата от променяща се материя постепенно обхвана и фирмения паркинг, част от оградата и поляната зад нея. Група жилищни постройки, намиращи се в близост, също бяха обхванати от аварията. Навсякъде бягаха хора, а леки автомобили се опитваха бързо да се отдалечат от бедствието.
Последна в хеликоптера влезе жената от охраната. Тя огледа бързо обувките на всички евакуирани и след като се успокои, че заразата от молекулярни асемблери не се е добрала по някакъв начин до летателната машина, се отпусна на седалката срещу Джейсън.
– Ще успеят ли да овладеят аварията? – чу се той да задава въпрос, между учестеното си дишане.
– Не знам. До сега никога не се е случвало подобно нещо. Изглежда, че дефектите в продуктите са допуснати още при програмирането на наноасемблерите. Става въпрос за огромен брой асемблери, които внезапно започнаха да се развиват неконтролируемо. Дори и при най-сериозните учения не сме предвиждали нещо повече от няколо дефектирали продукта.
– Но какво ще стане, ако вашите колеги не успеят да ограничат разпространението на нанороботите? Не може, да нямате план Б.
Погледите им се срещнаха. Тя започна да говори по-бавно:
– Да, има план Б. В Агенцията за борба с наноавариите разполагат с подробни прогнозни модели на възможното развитие на една нанозараза. Ако преценят, че асемблерите се разпространяват по-бързо от опитите те да бъдат спряни с конвенционални средства, се предвижда ядрена детонация.
– Какво!! Казвате ми, че срещу един нищо неподозиращ американски град може да бъде използвано ядрено оръжие!!!
Джейсън видя своя ужас, изписан по лицата на хората до него. Жената поклати глава:
– Не срещу един. Вече ви казах, че проблемът с дефектните продукти е възникнал още на ниво програмиране на наноботовете. Това означава, че са засегнати складовете ни в десетки градове в САЩ, а може би и извън САЩ.
– Но това е абсолютно немислимо!
– Осъзнайте се – за добро или за лошо през последните години човечеството прекрачи границата на немислимото. И най-лошото е, че изобщо си нямаме понятие, какво ни очаква от другата страна.
Автор: Александър Александров