Светът разтревожено наблюдава нашествие от чуждопланетни космически кораби над столиците на най-влиятелните държави, докато един български средностатистически младеж установява с изненада, че извънземните търсят … точно него.

***

За Виктор вечерта едва ли можеше да продължи по зле. Не стига, че хазяинът му вдигна скандал, че е забавил наема с две седмици, а сега и Лина се опитваше да къса с него по телефона. Чудеше се, какво ли още можеше да се обърка. Замисли се, дали не беше по-добре да приеме онази работа на средиземноморските кораби и да се махне от България поне за малко.

– Слушаш ли ме, изобщо?

– Да Лина, чувам всяка твоя дума. Каза, че ти трябва време, да преосмислиш живота си и временно не искаш да се виждаме.

– Тогава защо се умълча така?

– Трябва ли да извикам от радост, мамка му …

– Виктор, нека просто да го направим за известно време. Може би за месец или нещо такова. Не се виждам с други момчета, ако от това се притесняваш. Просто искам наистина да помисля малко по-сериозно и да си отговоря на въпроса, какво да правя със себе си от тук нататък. Нали не ми се сърдиш?

В този момент обаче Виктор гледаше през прозореца като вцепенен и не можеше да повярва на очите си.

– Ехо, на теб говоря … Нали каза, че ме слушаш?!..

Той се опита да каже нещо, но все още не можеше да обели и дума, под влияние на това, което виждаше навън.

– Виктор, там ли си изобщо?

– Ъъъъ, … Лина, … У вас ли си? Можеш ли да погледнеш през прозореца, по посока към Витоша?

– Какво? Какви ги говориш! Аз се опитвам да ти кажа нещо толкова важно, а ти ме караш да гледам през прозореца … Е, виждам Витоша, тъмнина и звезди. Какво се опитваш да ми кажеш?

– Лина, то се премести! Честно, … Там имаше едно огромно Continue reading Военно престъпление – Част 1 (Инвазията) →