Технологичен журналист от София е поканен да присъства на пресконференция в бъдещето, където научава интересни неща за предстоящото развитие на обществото, технологиите и цивилизацията ни.

***

– Как казахте, че е името ви?
– Джарет Евънс, работя в PR отдела на британската компания CompFiction. Занимава се с разработки в сферата на изкуствения интелект.

Мъжът беше на около 30 години и стоеше пред входната врата на апартамента ми. Поканих го да влезе.

– Не съм чувал за нея, вероятно не е особено голяма.
– Ще бъде. Но на този етап е нормално да не сте чували. Тепърва предстои да стане известна.
– Разбира се, какво друго мога да очаквам, да каже един PR – пошегувах се аз – Искате ли кафе?
– Не благодаря, предпочитам да преминем направо към въпроса.

Поканих го да седне на канапето в хола, докато се опитвах да скрия учудването си. Разбира се аз контактувах с доста PR-и на технологични компании от различни краища на света, но за пръв път някой от тях се озоваваше пред вратата на дома ми. Просто така – без предварителна уговорка. При това чужденец. Всичко това беше странно, но дори не подозирах какви изненади ще ми поднесат следващите минути.

– Господин Александров, изпратиха ме, да ви поканя на пресконференция на CompFiction, която ще се състои в Лондон.
– Това е чудесно, но защо не се свързахте с мен по телефона или електронната поща? И кога всъщност ще се проведе събитието?
– Кога – е доста сложен въпрос, но ще бъде най-добре да тръгнем веднага.
– Хаха, супер. Нали не очаквате да зарежа всичките си задачи и просто така да хукна за Лондон! Имам среща след около два часа, както и други задължения …
– Бъдете спокоен, ще успеем да се върнем до тогава и няма да пропуснете срещата си.

– Но това е нелепо – бях започнал сериозно да се съмнявам в намеренията и разсъдъка на моя странен гост. Мобилният телефон беше до мен и обмислих сериозно възможността да се обадя на полицията. Мъжът проследи погледа ми и каза:
– Извинявайте! Напълно нормално е да ме смятате за луд, затова ще бъда прям с вас. Пресконференцията, за която ви споменах ще се проведе в бъдещето, от сегашна гледна точка. Аз съм изпратен, за да ви поканя и да ви придружа през това, предполагам, доста странно за вас пътуване, след което да ви върна в 2012 г.
– Хаха, бъдещето казвате …
– Точно така – 2058 година.
– Да знаете, че сега наистина ме развеселихте … Нали се сещате – Continue reading Репортаж от бъдещето →