Tag Archives: разказ

Всички светове – Част 3

Страхил е студент по история, който една сутрин открива, че хората в цяла София са изчезнали. Сякаш са се изпарили и са зарязали своите автомобили с включени двигатели по улиците. Опитвайки се да разбере какво се е случило, той попада на въоръжен непознат, който също като него търси отговори. Двамата получават изключително странен sms от приятел на Страхил, виждат как пътнически самолет се разбива някъде в града и се впускат в преследване на загадъчна червена кола.

Виж част 1 тук.

Виж част 2 тук.

***

Един час и петдесет и две минути след събитието.

Страхил и неговият спътник бързаха по бул. Васил Левски и свиреха с клаксона в опит да настигнат червената кола, която бяха видели пред себе си. Тя обаче вече се беше изгубила някъде напред и вероятно беше завила по Дондуков. Който и да я караше, изглежда също се насочваше към предполагаемото място на катастрофата на самолета.

Младежът си даде сметка, че може и да не е добра идея да отиват натам. Каквото и да беше причинило изчезването на всички хора, вероятно можеше да се случи и на тях и нещо му подсказваше, че приближаването на взривилия се самолет не беше безопасно. Унесен в такива мисли младежът беше приближил моста Чавдар. Някъде отвъд него се виеше гъст черен дим, което показваше, че катастрофата действително в този район. Червената кола също беше спряла наблизо, а до нея стоеше млада жена и им махаше. Изглеждаше уплашено.

Страхил спря автомобила близо до нея и изскочи от него почти едновременно с непознатия си спътник. Момичето ги изгледа притеснено, видя пистолета в ръката на спътника му и попита с тревожен глас:

– Хей, знаете ли какво се е случило тук?

– Почакай, малката, първо ти ще отваряш на въпросите – непознатият беше насочил пистолета си към нея. Момичето заотстъпва.

Страхил размаха ръце и се опита да застане между тях:

– Чакайте бе хора! Стига с тези пистолети … – последното беше предназначено за доскорошния му спътник. Той обаче го изгледа с още по-голямо недоверие и извика:

– Какво? Нали не беше от тях?

– Няма никакви тях! Или и да има, това не сме ние тука.

– От къде знаеш?

– Ще ми обясните ли какво става тук и защо ме заплашвате с оръжие? – момичето беше пребледняло. Страхил се опита да я успокои:

– Успокойте се, той прави така с всички.

– Ама, разбира се, аз съм виновен. Хей, малката, защо не го попиташ от къде е взел хубавата си, лъскава кола? Само че няма да ти отговори, защото я е откраднал …

Страхил сведе поглед към земята.

– Вярно ли е? – попита момичето.

Младежът не каза нищо. Тя започна да вика:

– Страхотно, вие сте някакви бандити! Този ден не можеше да продължи по-ужасно!

В този момент беше прекъсната от вторична експлозия откъм разбилия се самолет. Тримата се обърнаха натам. Намираха се в началото на моста Чавдар и едва сега Страхил имаше възможност да огледа по-добре самолета. Или поне това, което беше останало от него. По цялата железопътна линия и околните улици бяха разпръснати части от крила, двигатели и други парчета. Доколкото можеше да види, не се различаваха човешки тела. Зачуди се кое трябва да го притеснява повече – вероятността всички на борда да са загинали или това, че самолетът може да е летял абсолютно празен, без нито един човек в него. Също като автомобилите. Също като преобърнатия автобус. Момичето наруши мълчанието:

– Аз точно си правех закуска у нас, когато изведнъж усетих нещо странно. Сякаш всичко по улиците навън притихна за момент. След това започнаха катастрофите. Излязох на балкона и видях, че повечето коли на улицата са се сблъскали помежду си или в околните сгради. Беше ужасно. Не съм виждала нищо такова, преди. Слязох да помогна на пострадалите, когато установих, че наоколо няма никакви хора. После самолетът падна и реших да дойда бързо и да разбера какво става. По пътя не видях нито един човек, освен вас.

– Да и ние не видяхме други хора.

Continue reading Всички светове – Част 3

Аз, човекът

Разказ за близкото бъдеще на цивилизацията ни, в което хората разполагат със собствени дигитални медицински системи в телата си, които се грижат за тяхното здраве, колите им се управляват сами, а летящи дрони им носят вещите. Въпреки това, те продължават да се сблъскват със същите човешки проблеми, с каквито и в миналото.

***

Филип знаеше, че това ще бъде поредният глупав случай, който щеше да се разкрие от само себе си. В двадесетгодишната си кариера на полицейски инспектор многократно беше ставал свидетел на „изчезнали“ хора, които се завръщаха след някой друг ден с махмурлук и гледаха извинително полицаите. Влезе в дома на предполагаемата жертва, където го посрещна лейтенант от близкия участък и набързо го въведе в обстановката.
– Какво имаме до момента?
– Абсолютно нищо, господин инспектор. Никакви улики или подозрителни обаждания. Ако не броим една странна бележка на бюрото в хола.
– Какво пише на нея?
– Само едно изречение: „Когато връзката се разпадне, започва животът.“.
– Какво??? – Филип не скри изненадата си.
По-младият му колега го погледна стъписано:
– Странно нали. Какво ли може да означава?
Филип потъна за кратко в мислите си. След това погледна своя колега:
– Благодаря ви, лейтенант, можете да си тръгвате.
– Наредено ми е да остана, господине. В случай, че изчезналият се завърне.
Той нямаше да се завърне, Филип знаеше много добре това, защото преди много години същата странна бележка беше открита на едно друго място, в дома на друг изчезнал човек. И той никога не се завърна. Този човек беше негов брат.

***

– До късно работиш – шефът на Филип влезе в кабинета му.
– Да преглеждам Continue reading Аз, човекът

В същото време

Тази история се развива изцяло в социалните мрежи, чрез изразните средства, използвани в тях. Представете си как би изглеждало едно извънредно и непознато събитие или явление, проследено единствено през комуникацията в социалните мрежи.

***

Hristo4
Хора, чухте ли това? Някакъв безумен звук изкънтя някъде до моя блок. Беше доста силно. Някой нещо???
Георги Калоянов, Victor Dinev, CocoNut and 8 others like this.
– Victor Dinev: сигурно е вятърът
2 people like this.
– Tanya Terzieva: Къде си ти?
– Hristo4: В Люлин 2. Навън е пълна тъмница.
– Victor Dinev: Там май имаше някакво предприятие.
– CocoNut: Било е стомахът ти, като хапнеш, ще ти мине.
8 people like this.
– Victor Dinev: Гаджето ми е в Надежда, сега говорих с нея и тя също е чула нещо. Било е като кучешко ръмжене или нещо подобно, обаче много по-силно и по-отдалече.
– Hristo4: Да, точно така звучеше.
– CocoNut: Бах
– Георги Калоянов: Хора, това звучи яко психо. По-добре отидете на лекар.
CocoNut and 3 others likes this.
– Victor Dinev: Не се шегувам, приятелката ми е уплашена. Тя е сама у тях, но каза, че и съседите й са го чули. Продължило е две минути и после е спряло.
– Tanya Terzieva: По новините нищо не дават.

Eli Ianeva
Чухте ли това??? Беше като мощно ръмжене някъде отвън?
2 people like this
– Petenceto: Да бе!
– Galia: Да не си пила?
– Petenceto: 🙂
– Eli Ianeva: Не е смешно, нещо голямо изръмжа и после спря …

DailyNews
Нещо странно се случва в София / DailyNews
Разтревожени читатели на DailyNews от няколко софийски квартала се обадиха в редакцията, за да съобщят за странни звуци, наподобяващи ръмжене. За сега явлението е локализирано в северно – западните части на столицата и все още никой не може да предположи на какво се дължи то. От пресцентъра на СДВР също отрекоха да имат информация по въпроса. Наш репортерски екип пътува към района, за да Continue reading В същото време

Военно престъпление – Част 1 (Инвазията)

Светът разтревожено наблюдава нашествие от чуждопланетни космически кораби над столиците на най-влиятелните държави, докато един български средностатистически младеж установява с изненада, че извънземните търсят … точно него.

***

За Виктор вечерта едва ли можеше да продължи по зле. Не стига, че хазяинът му вдигна скандал, че е забавил наема с две седмици, а сега и Лина се опитваше да къса с него по телефона. Чудеше се, какво ли още можеше да се обърка. Замисли се, дали не беше по-добре да приеме онази работа на средиземноморските кораби и да се махне от България поне за малко.

– Слушаш ли ме, изобщо?

– Да Лина, чувам всяка твоя дума. Каза, че ти трябва време, да преосмислиш живота си и временно не искаш да се виждаме.

– Тогава защо се умълча така?

– Трябва ли да извикам от радост, мамка му …

– Виктор, нека просто да го направим за известно време. Може би за месец или нещо такова. Не се виждам с други момчета, ако от това се притесняваш. Просто искам наистина да помисля малко по-сериозно и да си отговоря на въпроса, какво да правя със себе си от тук нататък. Нали не ми се сърдиш?

В този момент обаче Виктор гледаше през прозореца като вцепенен и не можеше да повярва на очите си.

– Ехо, на теб говоря … Нали каза, че ме слушаш?!..

Той се опита да каже нещо, но все още не можеше да обели и дума, под влияние на това, което виждаше навън.

– Виктор, там ли си изобщо?

– Ъъъъ, … Лина, … У вас ли си? Можеш ли да погледнеш през прозореца, по посока към Витоша?

– Какво? Какви ги говориш! Аз се опитвам да ти кажа нещо толкова важно, а ти ме караш да гледам през прозореца … Е, виждам Витоша, тъмнина и звезди. Какво се опитваш да ми кажеш?

– Лина, то се премести! Честно, … Там имаше едно огромно Continue reading Военно престъпление – Част 1 (Инвазията)

Всички светове – Част 2

Това е втората част на разказа за Страхил – обикновен софийски студент, който една сутрин бързайки за изпит по история, установява, че всички хора в София са изчезнали. Уплашен младежът потегля към центъра на града, чува странни шумове и дори заплашват да го убият.)

(виж цялата част 1 тук)

 

– Не мърдай и не се опитвай да се обърнеш!

– Кой си ти?

– Аз съм този, който ще те убие …

Страхил замръзна на мястото си и се опита да разбере що за противник има насреща си. Уплаши се не на шега. До вчера най-страшното нещо, което му се беше случвало, беше кандидат – студентската кампания в Софийския и може би една – две срещи с малко по-заплашителни пияни компании по нощните улици на Студентски град. А сега първо всички хора изчезваха само за една сутрин. А после се оказваше, че все пак има и някой друг наоколо, само че той заплашваше да го убие …

– Човек, моля те, нищо не съм направил!

– Млъкни, само ако мръднеш и ще те застрелям!

– От правителството ли си? – попита Страхил. Все още не виждаше своя нападател, защото беше принуден да стои с гръб към него. Всичко, което знаеше, беше, че той наистина има пистолет и очевидно нямаше проблем да го използва.

– Казах ти да млъкнеш! Не съм от правителството! Как може да ти хрумне подобна тъпа идея?

Последва кратка пауза.

– Ми, не знам. Помислих си, че само военните и правителството са оцеляли. Нали разбираш – от това, което се е случило.

– Така ли? А от къде знаеш, какво се е случило?

– Не знам, … просто … нали виждаш … – Страхил започна бавно да се обръща към непознатия. Пред него стоеше човек на около 50 години, в поостарели камуфлажни дрехи и с черен пистолет, чиято марка Страхил не успя да разпознае. Не, че можеше да разпознае която и да е марка пистолети …

– Ааа, сега пък не знаеш!

– Не знам, бе човек! Тази сутрин се събудих и тъкмо тръгнах за изпит по история, когато видях, че няма никой наоколо. И после дойдох тук.

– Да бе, да! Версията ти е страхотна. Само че аз доматите не ги ям с колците! Ще ти кажа какво е станало -ти си виновен за всичко това. Когато сте направили … каквото и да сте направили там … твоите хора са те изоставили или по някаква друга причина си останал тук. И сега ми пробутваш врели – некипели, защото те хванах. Само че аз не съм тъп. Ще те държа тук, докато не ми кажеш какво направихте с хората! А ако продължаваш да упорстваш, ще те убия!

– Ама, моля те, бе човек! Нищо общо нямам. И аз като теб просто се опитвам да разбера …

– Къде са близките ми??? Какво направихте със семейството ми??

– Как да ти обясня, че не аз съм направил нещо …

– Ще те убия! Continue reading Всички светове – Част 2

Репортаж от бъдещето

Технологичен журналист от София е поканен да присъства на пресконференция в бъдещето, където научава интересни неща за предстоящото развитие на обществото, технологиите и цивилизацията ни.

***

– Как казахте, че е името ви?
– Джарет Евънс, работя в PR отдела на британската компания CompFiction. Занимава се с разработки в сферата на изкуствения интелект.

Мъжът беше на около 30 години и стоеше пред входната врата на апартамента ми. Поканих го да влезе.

– Не съм чувал за нея, вероятно не е особено голяма.
– Ще бъде. Но на този етап е нормално да не сте чували. Тепърва предстои да стане известна.
– Разбира се, какво друго мога да очаквам, да каже един PR – пошегувах се аз – Искате ли кафе?
– Не благодаря, предпочитам да преминем направо към въпроса.

Поканих го да седне на канапето в хола, докато се опитвах да скрия учудването си. Разбира се аз контактувах с доста PR-и на технологични компании от различни краища на света, но за пръв път някой от тях се озоваваше пред вратата на дома ми. Просто така – без предварителна уговорка. При това чужденец. Всичко това беше странно, но дори не подозирах какви изненади ще ми поднесат следващите минути.

– Господин Александров, изпратиха ме, да ви поканя на пресконференция на CompFiction, която ще се състои в Лондон.
– Това е чудесно, но защо не се свързахте с мен по телефона или електронната поща? И кога всъщност ще се проведе събитието?
– Кога – е доста сложен въпрос, но ще бъде най-добре да тръгнем веднага.
– Хаха, супер. Нали не очаквате да зарежа всичките си задачи и просто така да хукна за Лондон! Имам среща след около два часа, както и други задължения …
– Бъдете спокоен, ще успеем да се върнем до тогава и няма да пропуснете срещата си.

– Но това е нелепо – бях започнал сериозно да се съмнявам в намеренията и разсъдъка на моя странен гост. Мобилният телефон беше до мен и обмислих сериозно възможността да се обадя на полицията. Мъжът проследи погледа ми и каза:
– Извинявайте! Напълно нормално е да ме смятате за луд, затова ще бъда прям с вас. Пресконференцията, за която ви споменах ще се проведе в бъдещето, от сегашна гледна точка. Аз съм изпратен, за да ви поканя и да ви придружа през това, предполагам, доста странно за вас пътуване, след което да ви върна в 2012 г.
– Хаха, бъдещето казвате …
– Точно така – 2058 година.
– Да знаете, че сега наистина ме развеселихте … Нали се сещате – Continue reading Репортаж от бъдещето

Всички светове – част 1

Студентът Страхил закъснява за изпит, когато изненадано установява, че всички са изчезнали. По улиците на Студентски град няма никого, а по-късно става ясно, че това важи и за цяла София. Същевременно странни звуци се чуват близо до града. Опитвайки се да разбере какво е станало, Страхил отива да търси властите и установява, че не е единственият човек наоколо. Но това прави ситуацията още по-опасна …

***

Страхил се събуди. Един поглед към часовника беше достатъчен, за да изхвърчи от леглото.

– Мамка му, закъснявам за изпит!

Обу си панталоните, докато се опитваше да не обръща внимание на главоболието. По принцип ставаше рано, но вчера беше петък и си беше позволил да запие с приятели. Изкара си мега добре, само дето сега минаваше 10 часа, а изпитът му по история на стария свят започваше в 9:00 и освен това оня глупак – асистентът беше предупредил, че няма да пуска никой, който закъснее и с 5 минути. Тъпа история …

Докато излизаше от блок 57 в Студентски град вече беше успял да се разбуди, както и да премисли ситуацията.

„Ще кажа, че съм попаднал на зверско задръстване. Ми кво – пътят при Семинарията е в ремонт и колите се влачат като буболечки … Обаче тъпото е, че там наистина ще има задръстване и това ще ме забави още повече. Мога да хвана такси и да го накарам да … Чакай малко …“

Постепенно забави ход и започна да се оглежда във всички посоки. Нещо не беше наред …

Беше съвсем нормално за събота сутрин да няма много хора по улиците на Студентски град в София. Бъдещето на нацията изтрезняваше по общежитията, а някои студенти дори все още си допиваха, посрещайки почивния ден в неадекватни разговори за живота. Само че днес сякаш наоколо нямаше абсолютно никого … Нито една закъсняла компания не се прибираше по блоковете си, нито подранили колеги бързаха за лекции или изпити. Момчето от павилиончето за вестници също не беше вътре, въпреки че вече беше успяло да нареди новите броеве по рафтовете. Страхил надникна през прозореца, но не видя никого в тъмното.

Нито една кола не се движеше наоколо, макар че в далечината пред Зимния дворец един голф изглежда беше със запален двигател и всеки момент щеше да тръгне. Страхил се огледа още веднъж и забърза натам. Излезе на улицата пред Зимния дворец и зяпна безмълвно. Освен голфа, наоколо имаше поне няколко десетки леки коли, микробуси и други превозни средства със запалени двигатели и без нито един човек в тях. Някои стояха подредени успоредно на тротоара, а други се бяха блъснали едно в друго или в околните стълбове и сгради. На стотина метра преди автобусната спирка автобус 94 се беше обърнал малко след като беше взел завоя. Страхил се приближи до него и установи, че вътре също няма никакви хора.

– Мамка му … Continue reading Всички светове – част 1

T-Shirts

Какво ни очаква, ако човечеството някой ден успее да създаде т.нар. молекулярни асемблери (наноасемблери)? Ще можем ли да променяме материята около нас по свое желание, да създаваме с едно щракване на пръсти заобикалящите ни предмети и дори цели сгради? А какво би станало, ако подобна технология бъде изпусната от контрол? Този разказ разглежда именно тези въпроси.

– Ало, полицията ли е?
– Да, слушам ви, господине.
– Искам да съобщя за дефектна фланелка!
– Успокойте се! Какво точно се случи?
– Вчера си я купих. Производство е на Global Nano Clothes … В момента се намира в спалнята ми, на втория етаж. Едва успях да се измъкна от там! Кажете ми, какво да направя!
– Преди всичко се успокойте! Съветвам ви бързо да напуснете жилището си. Всеки момент колегите ни ще пристигнат при вас. В никакъв случай не влизайте в стаята с дефектната фланелка! Отново повтарям – най-добре напуснете дома си по най-бързия начин!

Джейсън знаеше, че служителят от центъра за спешни повиквания има право. Беше чувал малко за опасността от дефектирали продукти с вградени наноасемблери, но знаеше, че ако по някакъв начин попадне в досег с опасната тениска, вероятно никой няма да може да му помогне. А едва ли щяха и да се опитват …

Преди да изостави дома си обаче, той трябваше да направи още нещо. Качи се по стълбите към втория етаж и внимателно мина покрай Continue reading T-Shirts

Първият контакт

Този разказ е публикуван в сп. PC World и препратката е към сайта на изданието. Разказва се за бъдеще, в което виртуалната реалност е нормална част от ежедневието на хората, а аномалиите в нея са опасни и могат да отнемат човешки животи. Точно в тази атмосфера главният герой се сблъсква с изкуствен интелект, зародил се спонтанно в глобалната мрежа.

 

Първият контакт

– Не мога да изляза!

– Спокойно момче, ще те измъкнем Какво виждаш?

– Не знам, всичко наоколо се променя! Вече не виждам хоризонта …

– Успокой се, това е от аномалията във виртуалното пространство. Все още имаш няколко минути …

– Какво да направя?

– В момента нищо не можеш да направиш. Аз се казвам Миамото и ще поддържам връзка с теб. Когато стане възможно, ще ти кажа и ще имаш броени секунди да се махаш от тук.

– От полицията ли сте?

– Да, полковник от специалните части за борба с вируси и компютърни аномалии.

Миамото вече виждаше промените, настъпили във виртуалното небе, обгръщащи браузъра на момчето и надвиснали над милионите светлини, изграждащи информационния образ на град Чикаго. Той разбра, че не разполага с никакво време. Висящият в компютърно – генерираното небе браузър Continue reading Първият контакт

GAMIN’

Този доста стар разказ експлоатира темата за влиянието, което видеоигрите и виртуалната реалност биха могли да окажат върху съзнанието на геймърите. Писан е през 2003 г. и днес – повече от десет години по-късно – вижданията ми по въпроса са доста различни. Все пак реших да го публикувам тук, за да повдигна някои въпроси в момент, когато технологиите за виртуална реалност изживяват своя ренесанс.

GAMIN’

Ник се събуди от тревожно усещане. Все още беше в полузаспало състояние и затова не можеше да прецени дали шумът от приближаващите виетнамски хеликоптери е реален или е остатък от съня му. Усещаше, че те идваха и вероятно скоро щеше да бъде в обсега на оръдията им.

Обърна се на дясно – Катрин още спеше до него. Той се претърколи от леглото, стана и се опита да излезе от стаята, препъвайки се в захвърлената на пода компютърна клавиатура.

Влезе в кухнята. По неразчистената маса се търкаляха Continue reading GAMIN’